Тръгна дядо от реката
със каручката позната.
Той на свойта баба стара
пълен кош със риба кара
и доволен си припява:
- Ида, ида от речица
с риба, риба за чорбица.
Но видя го Кума Лиса.
То без нея що ли става!
Пакост някаква намисли
и подсмихна се лукаво.
Ей я, трака и скрибуца
овехтялата каруца
и насред завоя спира.
Има нещо там отпред.
Дядо слиза и се взира:
- Гледай ти какъв късмет!
Кума Лиса с нос в земята
и изпружила краката.
Нито диша, нито шава,
буташ я, а тя не става.
Май умряла е кумата...
Метна дядо на колата
Кума Лиса и подкара.
И доволен си припява:
- Бабо, срещай ме, че ида
с кожа, кожа от лисица,
с риба, риба за чорбица.
Пее дядо и не види,
че хитрушата примигна,
после тихо се надигна
и на работа се хвана.
Една рибка не остана.
Граби, хвърля зад колата.
После я събра в полата
и побягна надалече.
А на свойта баба вече
празен коша дядо кара.
- Бабо, срещай ме, че ида!
Викна той, но що да види!
Нито риба за чорбица,
нито кожа от лисица!
А хитрушата Лисана
гостенки дома покани -
златокожи хубавици,
братовчедките лисици.
Но по горската пътека
приближи полека-лека
Вълчо - дрипав, в рани цял
три дни нищичко не ял.
и замоли с дрезгав глас:
- Вие, благородни дами,
извинете за вида ми.
Поканете ме при вас,
пък и вие някой ден
ще гостувате на мен.
Но присмяха му се всички:
- Ти на гости ли ни каниш?
Че с какво ще ни нахраниш?
Златокожата лисичка
рече със загрижен глас:
- Вълчо, ще те водя аз
да похашнеш. Тръгвай с мене.
Вярно, ще ти е студено,
но ще хванеш тая нощ
много риба! Пълен кош!
За опашката му бързо
плетен кош с въже завърза.
клекна Вълчо край реката
със опашка във водата.
Цяла нощ там Вълчо зъзна.
А речичката замръзна
и опашката му хвана
по-добре и от капана.
Гледа хитрата лисица
край реката - воденица.
През прозорчето надникна
и тревожно се провикна:
- Мелничарю, край реката
вълк се крие. Ще избяга!
Мелничарят със тояга
бързо тича. Пата-кюта,
по главата, по снагата
здравата вълка налага.
Цял в цицини, цял във рани
той на Лиса се закани
да й съдере кожуха.
Но ушите и го чуха
и хитруша с тестото
се намаза по челото.
Па заохка:- Оле, вече
мозъкът ми май изтече!
Зарад тебе ядох бой!
Кой ще ми помогне, кой?
Вълчо се смили над нея
и я вдигна на гърба си.
Но чува, че Лисана пее:
"Болен здрав носи.
Болен здрав носи."
-Болен съм, а ти си здрава!-
сеща се Вълчан тогава.-
Ей сега ще ти платя!
Ще ти съдера кожуха!
Но ушите и го чуха.
Скочи Лиса и бегом
скри се бързо своя дом.
Вълчо вътре бръкна с лапа.
Лисиния крак докопа,
но иземя се тя:- Вълчане,
корен някакъв си хванал!
Вълчо лисиния крак
пусна и опита пак.
Корен тоя път улучи
и задърпа с всички сили.
- Ох, пусни ме, Вълчо мили!-
вика хитрата Лисана.
Прас! И коренът се скъса.
Вълчо гладен, бит и мръсен
през коприва и трънаци
и през остри камънаци
се търкаля през глава.
А след него проклетисва
и се носи Кума Лиса.
Коренът я закачил и
влачи я със всички сили.
Спряха се в дола едвам
и останаха си там.
Лиса върху камънака,
Вълчо, сврян сред храсталака.
А по пътя пак скрибуца
овехтялата каруца
и насред завоя спира.
Има нещо там отпред.
дядо слиза и се взира:
- Гледай ти какъв късмет!
Лиса - с нос, забит в земята,
и изпружила краката.
Нито диша, нито шава.
Бута я, а тя не става.
Но си рече дядо стари:
- То веднъж човек се пари!
Върза Лиса той тогава
и доволен си припява:
- Бабо, срещай ме, че ида
с риба, риба за чобица,
с кожа, кожа от лисица!
Кривна свойта капа стара
и каручката подкара.
Българска народна приказка
Художник - Биляна Господинова
