Това се случило по бреговете на далечния и студен Северн ледовит океан.
Един ден гневни вълни разчупи голяма скала лед. Изгряло слънцето и ледът бавно, бавно започнал да се топи.
В ледът било замръзнало мамутче. То се загряло на слънцето и оживя.
"Мамо!" - извикало мамутчето, но никой не му отговорил. Той почакал малко, след това тръгнал да търси майка си.
Един ден гневни вълни разчупи голяма скала лед. Изгряло слънцето и ледът бавно, бавно започнал да се топи.
В ледът било замръзнало мамутче. То се загряло на слънцето и оживя.
"Мамо!" - извикало мамутчето, но никой не му отговорил. Той почакал малко, след това тръгнал да търси майка си.
Дълго време вървяло мамутчето. Понякога то спирало и викало майка си, но майка му я нямало. Мамутчето се изморило и огладняло.
"Кой си ти?" - То чуло глас. Това бил северния елен.
Мамутчето никога не виждало преди това елен и се уплашило.
"Аз търся майка си" - казало то. "Така значи, ти си дете!" - Изненадал се северният елен.
"Да - казало мамутчето - Бях заспал, а след това се събудих и Мама я няма!" Въздъхнало то.
"Никога не съм виждал майка ти!" - Казал елена .- Може би Чичо Морж знае нещо?"
"Кой си ти?" - То чуло глас. Това бил северния елен.
Мамутчето никога не виждало преди това елен и се уплашило.
"Аз търся майка си" - казало то. "Така значи, ти си дете!" - Изненадал се северният елен.
"Да - казало мамутчето - Бях заспал, а след това се събудих и Мама я няма!" Въздъхнало то.
"Никога не съм виждал майка ти!" - Казал елена .- Може би Чичо Морж знае нещо?"
Чичо морж много се изненадал като видял мамута. "Кой си ти?" - попита той. "Аз съм дете!" - Казало мамутчето - Спях, а след това се събудих, а майка ми я няма!". "А какво е името на майка ти? "-" Мама "- казало мамутчето.
Чичо Морж си припомнил, че много отдавна, когато на север било топло, там са живели огромни животни, подобно на мамутчето.
"Но те отидоха в Африка, когато настана голямият студ!"
"Аз също искам да отида в Африка! - каза Мамутчето - Искам да намерят своята Мама!"
"Не те ли е страх?" - Попитали го моржа и северния елен.
"Не се страхувам!" - Казало на мамутчето.
След това моржът добличил до брега голям леден къс, еленът донесъл трева за из път и мамутчето отплавало към Африка да търси майка си.
"Но те отидоха в Африка, когато настана голямият студ!"
"Аз също искам да отида в Африка! - каза Мамутчето - Искам да намерят своята Мама!"
"Не те ли е страх?" - Попитали го моржа и северния елен.
"Не се страхувам!" - Казало на мамутчето.
След това моржът добличил до брега голям леден къс, еленът донесъл трева за из път и мамутчето отплавало към Африка да търси майка си.
"По синьото море зелената земя,
Плавам аз на моя бял кораб.
Не се страхувам от вълни и от вятър,
пътувам към единственната Мама.
По-бързо до земята да се добера ми се иска,
"аз съм тук, аз дойдох" ще и извикам.
Нека мама да ме чуе, нека мама да дойде,
Нека мама непременно да ме намери.
В края на краищата, това не се случва в света,
Да са се загубили децата ?"
Изведнъж огромна парче лед се размразило и се отчупило! "Мамо!" -
извикало то.
И тогава се появили делфини. Те качили мамутчето на гурбовете си и го понесли към земята. Делфините изхвърлили бебето мамут на пясъка и отплавали. Мамутчето отворило очите си.
Това било Африка.
Плавам аз на моя бял кораб.
Не се страхувам от вълни и от вятър,
пътувам към единственната Мама.
По-бързо до земята да се добера ми се иска,
"аз съм тук, аз дойдох" ще и извикам.
Нека мама да ме чуе, нека мама да дойде,
Нека мама непременно да ме намери.
В края на краищата, това не се случва в света,
Да са се загубили децата ?"
Изведнъж огромна парче лед се размразило и се отчупило! "Мамо!" -
извикало то.
И тогава се появили делфини. Те качили мамутчето на гурбовете си и го понесли към земята. Делфините изхвърлили бебето мамут на пясъка и отплавали. Мамутчето отворило очите си.
Това било Африка.
Пред него бил един елен, но съвсем различен.
"Кой си ти?" - Попитало го мамутчето. "Аз съм елен от Африка -
отговорил Африканския елен - А ти кой си?"
"Не знам - казало мамутчето - Аз търся майка ми. Чичо Морж каза, че е тук."
"Аз не съм виждал майка ти тук!" - Казал африканският елен.- може би мъдърият Какаду знае, той живее много дълго време "!
И еленът извикал какадуто. Какадуто много се изненадало когато видяло мамутчето, и казал, че за първи път вижда такъв звяр. И те с елена заедно започнали да мислят къде да намерят майката на това бебе.
"Кой си ти?" - Попитало го мамутчето. "Аз съм елен от Африка -
отговорил Африканския елен - А ти кой си?"
"Не знам - казало мамутчето - Аз търся майка ми. Чичо Морж каза, че е тук."
"Аз не съм виждал майка ти тук!" - Казал африканският елен.- може би мъдърият Какаду знае, той живее много дълго време "!
И еленът извикал какадуто. Какадуто много се изненадало когато видяло мамутчето, и казал, че за първи път вижда такъв звяр. И те с елена заедно започнали да мислят къде да намерят майката на това бебе.
"Аз знам къде е майка му!" - Изведнъж се чул глас. И видяли маймуната. В ръката на маймуната имало банан. "Хващай" - извикала тя на мамутчето.
Мамута уловил банана с хобот. След това всички викнали: "Та това е слонче, само че космато!"
"Искате да кажете, че аз съм Слон ?! Зарадвало се мамутчето. - Значи моята майка е тук и вие я знаете?" - "Разбира се!" Нейното име е голям слон! "- извикали животните и тръгнали към голямата слоница.
Скоро настъпила нощта и луната се показала на небето. Но те вървяли и вървяли. И най-накрая дошли на поляна. Там, цялата залята от лунната светлина лежала слоницата, тя спяла.
"Мамо" - извикало мамутчето. Слоницата дълго се загледала в мамутчетп, а след това казала: "Кой е този?" "Това съм аз - казало мамутчето - толкова отдавна те търся, а ти даже не ме позна!" И то заплакало. "Ти какво , слончето не можеш да познаеш ли?" - развикали се еленът, маймуната и какадуто.- Виж, той има хобот и уши като твоите, само че е в палто защото е от север!"
Мамута уловил банана с хобот. След това всички викнали: "Та това е слонче, само че космато!"
"Искате да кажете, че аз съм Слон ?! Зарадвало се мамутчето. - Значи моята майка е тук и вие я знаете?" - "Разбира се!" Нейното име е голям слон! "- извикали животните и тръгнали към голямата слоница.
Скоро настъпила нощта и луната се показала на небето. Но те вървяли и вървяли. И най-накрая дошли на поляна. Там, цялата залята от лунната светлина лежала слоницата, тя спяла.
"Мамо" - извикало мамутчето. Слоницата дълго се загледала в мамутчетп, а след това казала: "Кой е този?" "Това съм аз - казало мамутчето - толкова отдавна те търся, а ти даже не ме позна!" И то заплакало. "Ти какво , слончето не можеш да познаеш ли?" - развикали се еленът, маймуната и какадуто.- Виж, той има хобот и уши като твоите, само че е в палто защото е от север!"
"Тихо!" - Казала голямата слоница и се приближила към мамутчето. Тя внимателно го погледнала и казала: "Не плачи, Ти наистина не си слон, ти си мамут!" Но все пак ти си мой син!"
"Нищо не разбирам!" - Казало мамутчето - "Защо съм твой син, ако не съм слон?"
"Защото много-много отдавна, когато настана голямият студ, мамутите дошли от Северна в Африка и станали слонове."
"Значи аз съм слон, който е живал много отдавна? - с радост казало мамутчето.
"Ура! Най-накрая е намери "- извикали животните.
На мястото на африканската нощ дошла сутринта.
"Нищо не разбирам!" - Казало мамутчето - "Защо съм твой син, ако не съм слон?"
"Защото много-много отдавна, когато настана голямият студ, мамутите дошли от Северна в Африка и станали слонове."
"Значи аз съм слон, който е живал много отдавна? - с радост казало мамутчето.
"Ура! Най-накрая е намери "- извикали животните.
На мястото на африканската нощ дошла сутринта.
Когато животните се връщали обратно, Маймуната попитала: "Как мислите, дали е вярно, че мамутите са станали слоновете?" "Не знам" - казал африканкия елен. Мъдрият Какаду казал: "Какво значение има това? Той намери майка си, това е важното!
