Притичал бобъра до борсука и го пита:
-Следите на полянката твои ли са?
-Мои са! - Отговаря Борсука.
-Така, поздравявам те! Лисицата идва по твоите следи.
-Къде отива? - уплашил се борсука.
-Тук идва!
-Може би, това не е точно твоята следа, - каза бобъра.
-Не е моя. Това са следите на мишката, Значи за него идва лисицата ...
-Следите на полянката твои ли са?
-Мои са! - Отговаря Борсука.
-Така, поздравявам те! Лисицата идва по твоите следи.
-Къде отива? - уплашил се борсука.
-Тук идва!
-Може би, това не е точно твоята следа, - каза бобъра.
-Не е моя. Това са следите на мишката, Значи за него идва лисицата ...
Малкото мишле вървяло из гората и пял песничка: "Ние в чудесно настроение разхождаме се в гората ..."
А зад мишлето се прокрадвала лисицата.
-Аз ще задържа лисицата, -казал бобъра на борсука,- а ти бягай...
Борсука се втурнал да бяга, даже не дослушал, това което бобъра искал да му каже.
-Сам каза:"Бягай!" - почнал да се оправдава борсука.
-Аз казвам:"Бягай предупреди мишлето, а аз ще задържа лисицата".
-Стой!- бобъра спрял лисицата. - Ти защо гониш мишлето? Не е хубаво да досаждаш на малките.
А зад мишлето се прокрадвала лисицата.
-Аз ще задържа лисицата, -казал бобъра на борсука,- а ти бягай...
Борсука се втурнал да бяга, даже не дослушал, това което бобъра искал да му каже.
-Сам каза:"Бягай!" - почнал да се оправдава борсука.
-Аз казвам:"Бягай предупреди мишлето, а аз ще задържа лисицата".
-Стой!- бобъра спрял лисицата. - Ти защо гониш мишлето? Не е хубаво да досаждаш на малките.
-А да досаждаш на големите хубаво ли е? - питала лисицата, хванала бобъра и го хвърлила на далече.
Бобъра паднал право в хралупа с горски пчели.
-Мед аз не ям, - бързо каза. - ТОй е противен.
Пчелите се възмутили и се нахвърлели върху бобъра.
-Не, не,- поправил се бобърът,- медът е прекрасен, но аз не го ям.
А борсука догонил мишлето и извикал:
-Мишле, бягай!
Бобъра паднал право в хралупа с горски пчели.
-Мед аз не ям, - бързо каза. - ТОй е противен.
Пчелите се възмутили и се нахвърлели върху бобъра.
-Не, не,- поправил се бобърът,- медът е прекрасен, но аз не го ям.
А борсука догонил мишлето и извикал:
-Мишле, бягай!
-Къде да бягам? - удивило се мишлето.
Борсука искал всичко да му обясни, но лисицата заплашително размахала юмрук зад дървото.
-Е-е-е...- сказал изплашилият се борсук, - където искаш - бягай. Отивай. Разхождай се.
-Защо не предупреди мишлето? - питал бобъра.
-А ти защо не задържа лисицата? - питал борсука.
Мишлето вървяло и нищо не забелязвало. А лисицата била вече съвсем близо. Излязло мишлето на полянка, а там имало къщурка.
Борсука искал всичко да му обясни, но лисицата заплашително размахала юмрук зад дървото.
-Е-е-е...- сказал изплашилият се борсук, - където искаш - бягай. Отивай. Разхождай се.
-Защо не предупреди мишлето? - питал бобъра.
-А ти защо не задържа лисицата? - питал борсука.
Мишлето вървяло и нищо не забелязвало. А лисицата била вече съвсем близо. Излязло мишлето на полянка, а там имало къщурка.
На прозореца сиди заяк, чай пие.
-Ей, мишле, - казал заякът, - зад гърба ти е тази ... как беше ... рижата лисица.
-Къде? - зарадвало се мишлето.
Обърнало се, видяло лисицата и започнало да вика:
-Аха! Хвана се, този който хапеше!
И мишлето се нахвърлило върху лисицата.
Лисицата отначало не разбрала какво става, но след това все-пак хванала мишлето. И в този момент от прозорчето погледнала мечката.
-Ей, мишле, - казал заякът, - зад гърба ти е тази ... как беше ... рижата лисица.
-Къде? - зарадвало се мишлето.
Обърнало се, видяло лисицата и започнало да вика:
-Аха! Хвана се, този който хапеше!
И мишлето се нахвърлило върху лисицата.
Лисицата отначало не разбрала какво става, но след това все-пак хванала мишлето. И в този момент от прозорчето погледнала мечката.
-Какво се случи? - питала тя.
-А... нищо!- отговорил заякът.- Бият лисицата.
Лисицата се изплашила от мечката и пуснала мишлето. А мишлето ударило лисицата право в носа.
Бобъра и бурсука гледали из храстите за цялата тази сцена и коментирали.
-А... нищо!- отговорил заякът.- Бият лисицата.
Лисицата се изплашила от мечката и пуснала мишлето. А мишлето ударило лисицата право в носа.
Бобъра и бурсука гледали из храстите за цялата тази сцена и коментирали.
-А как? - питал борсука.
Бобъра показал как.
-Махнете го от мене този вашия!...- викала лисицьата и се пазила от мишлето.
Накрая лисицата не издържала и се втурнала да бяга. Мишлето хукнало да я гони. Бобърът и борсукът също хукнали след нея. Но лисицата бягала толкова бързо, че не могли да я настигнат.
-Вие не се бойте от нея,- казало мишлето на приятелите си.- Ако има нещо, викайте мен.
И те заедно запели песничка:
"Ние в чудесно настроение разхождаме се в гората ..."
"...който иска да ни обиди сам ще получи ...."
