На горска полянка в топла къщурка живеели три братя: крилатото врабче, махнатото мишле и маслената палачинка.
Живеели те задружно, никой не обиждал другия, всеки вършел своята работа и помагал на другарите си. Врабчето носело храна, мишока цепел дърва, а палачинката варила супа и каша.
Живеели те задружно, никой не обиждал другия, всеки вършел своята работа и помагал на другарите си. Врабчето носело храна, мишока цепел дърва, а палачинката варила супа и каша.
Имало дни сядат приятелите на масата - не могат да се нахвалят. Врабчето казвало:
- Ех, каква каша, колко е хубава а и още маслена!
А Палачинката казвала в отговор:
- А аз съм палачинка маслена, потапям се в гърнето и излизам - и ето кашата е маслена.
- Ех, каква каша, колко е хубава а и още маслена!
А Палачинката казвала в отговор:
- А аз съм палачинка маслена, потапям се в гърнето и излизам - и ето кашата е маслена.
- А аз дърва нося, на дребно ги гриза, в печката ги хвърлям - добре гори печката , добра каша се сварява!
- Да и аз, - говори врабчето, - не съм стоял: гъби събирам, нося бобови зърна - и ето вие сте сити!
Така живяли те, един друг хвалили и себе си не обиждали.
- Да и аз, - говори врабчето, - не съм стоял: гъби събирам, нося бобови зърна - и ето вие сте сити!
Така живяли те, един друг хвалили и себе си не обиждали.
Само веднъж се замислило врабчето. "Аз, - мисли то,- работя повече от всичките, цял ден по гораталетя, краката си бия, крилата си удрям, от сутринта до вечерта на лов - на тежка работа. Няма да правя повече това!"
На другия ден палачинката отишла на лов, врабчето да цепи дърва, а мишока да готви обяд.
На другия ден палачинката отишла на лов, врабчето да цепи дърва, а мишока да готви обяд.
И ето търкаля се палачинката по пътя, а от храстите лисицата като скочила и хванала палачинката за масления крак.
Палачинката се била, била - едвам се измъкнала -парче от палачинката останало в зъбите на лиса, а тя побягнала към дома.
Палачинката се била, била - едвам се измъкнала -парче от палачинката останало в зъбите на лиса, а тя побягнала към дома.
А у дома нещо става! Почнала мишката каша да вари: каквото и да сложи , каквото и да прибави, нищо не помага, кашата не е хубава, не е маслена! Спомнила си мишката, как палачинката варила каша, и скочила в гърнето. Ощавила се , опарила се, едвам изкочила! Шубата и се проскубала, опашката и трепере.
Седнала на прага и почнала да плаче.
Седнала на прага и почнала да плаче.
А връбчето дърва събирало: насъбрало , донесло и почнало да ги кълве на лаки парченца да ги прави. Кълвало, кълвало, клюна му на една страна се изкривил, седнало и то да плаче.
Притичала палачинката в къщи, гледа врабчето на двора - клюнът му на една страна, плаче, а в къщата мишката сиди, шубата и се проскубала, опашката и трепере.
И палачинката казала:
- Така винаги се получава, когато един на друг завиждаме и своята работа не искаме да вършим.
А врабчето от срам под пейката се мушнало.
И палачинката казала:
- Така винаги се получава, когато един на друг завиждаме и своята работа не искаме да вършим.
А врабчето от срам под пейката се мушнало.
И какво да се прави, поплакали, поохкали, да и почнали да живеят по старому. Всеки се заел за своето дело: врабчето храна събирало, мишката дърва цепила, а палачинката каша варила.
И възстановил се в домът им редът.
И възстановил се в домът им редът.
