Близо до една гора живеел дърводелец със сина си Хензел, дъщеря си Гретел и втората си съпруга.
Въпреки че дърводелецът работел от сутрин до вечер, семейството гладувало. Една нощ, когато децата спели, жената казала на своя съпруг:
- Не можем да продължаваме така. Утре ще отидем в гората и ще оставим тан твоите деца.
- Но какво говориш, луда ли си? Ако останат в гората, ще умрат - извикал дърводелецът.
- Ще умрят, ако останат и тук. Не е ли по-лесно да умрат, изядени от някое животно, отколкото от глад? Така поне ти и аз ще можем да преживеем - продължила мащехата.
Децата чули жестокия разговор. Хензел излязъл тайно и събрал бели камъчета. На следващата сутрин отишли всички в гората. Докато вървяло, детето пуснало камъчета по пътя.
На обяд мащехата заръчала:
- Стойте тук и яжте хляб! Ние ще отидем да насечем дърва малко по-нататък и после ще дойдем да ви вземем.
Децата останали сами. Чакали, чакали, докато настъпила нощта. Гретел започнала да плаче, но Хензел я успокоил:
- Не се тревожи! Скоро ще изгрее луната и ще освети камъчетата, които пуснах по пътя.
Така и станало. Камъчетата блестели и като ги следвали, децата се прибрали отново вкъщи. Когато ги видял, баща им се зарадвал много. Но мащехата не успяла да скрие яда си.
Минало известно време. Жената отново подхванала същия разговор с мъжа си. Хензел, който вече не се доверявал на своята мащеха, внимателно следял разговорите, които я водела с баща му. Когато чул, че мислят да ги изоставят отново в гората, пожелал да излезе, за да събере бели камъчета, но вратата била заключена.
На другата сутрин мащехата дала по едно парченце хляб на всяко дете и отишли и четиримата в гората. Хензел хвърлял трошички от своя хляб, за да отбележи пътя. Скоро родителите оставили децата и се отдалечили. Гретел започнала да плаче:
- Изоставиха ни, Хензел! Какво правим сега?
- Не се безпокой, сестричке. Върви след мен. Трохите от хляба ще ни покажат пътя за вкъщи - опитало се да я успокои момчето.
Колко много грешало! Птичетата били изкълвали трохите. Този път наистина се загубили.
Тръгнали да вървят без посока и когато се съмнало, видели една къщичка, направена от хляб и сладки, а прозорците и били от захар. Веднага се приближили до нея и Хензел отчупил парче от стената, направена от шоколад. Гретел започнала да се угощава с част от единия прозорец.
Докато похапвали с апетит, децата чули глас:
- Кой ми яде къщичката?
И в този момент се появила една усмихната старица, която им казала:
- Влезте, влезте, дечица! Загубили ли сте се? Не се безпокойте, ще ви нахраня.
Така и направила. След това приготвила чисти легла и сложила момченцето и момиченцето да си легнат. Децата били очаровани. Струвало им се, че сънуват. Но когато се събудили, любезната старица се била превърнала в страшна вещица, която затворила Хензел в една клетка и задължила Гретел да чисти, да пере, до готви...
Всеки ден момиченцето приготвяло едно голямо гърне с ядене и го носело на брат си по заповед на вещицата.
Всяка нощ, преди да си легне, злата жена се приближавала до клетката с детето и казвала:
- Покажи ми ръката си, за да видя дали си напълнял.
Използвайки, че вещицата не вижда добре, Хензел и подавал винаги един кокал, който намерил в клетката.
Старицата се чудела защо момчето не напълнява, въпрски добрата храна.
Една нощ, след като и омръзнало да чака, рекла на момиченцето:
- Утре ще изям твоя брат, независимо дали е слаб, или дебел.
На разсъмване вещицата заповядала да запалят огъня и да сложат един голям съд с вода, а тя се заела да приготви фурната. Когато всичко било готово, злата жена поискала от момиченцето да си пъхне вътре главата, за да разбере дали е достатъчно гореща.
Гретел се досетила, че иска да я опече, и казала с невинен глас:
- Не зная как се отваря фурната, би ли ми показала?
Нетърпелива, старицата отвърнала:
- Добре! Колко безполезна и глупава си! Не ставаш за нищо! Добре че скоро ще свърши моето чакане.
Вещицата отворила фурната и се навела, за да си пъхне главата. Момиченцето я бутнало и затворило вратата, като я натискало с всички сили, за да не може да излезе. После отворило клетката на брат си и му разказало, че вещицата е умряла. отворили шкафовете, където старицата пазела бижута и съкровища, натъпкали ги в една торба и се махнали бързо оттам.
Вървели часове наред и стигнали до голяма река, но нямало път и не могли да преминат. Тогава Гретел предложила на брат си:
- Хензел, виж! Ще помолим това бяло пате да ни пренесе на другия бряг.
Речено-сторено. Бялото пате ги прекарало на отсрещния бряг и те веднага познали тази част от гората.
Тръгнали по пътеката и пристигнали вкъщи, където техният баща заплакал от радост, като видял, че са живи. Мащехата им била умряла. децата разказали на баща си за случилото се и му дали бижутата, които взели от къщата на вещицата.
И от този момент тримата заживели щастливо.
Приказка Братя Грим
Художник СВ.Кисьова
