Много отдавна в джунглате живял тигър с име Шир-Хан. Всички се бояли от него - той бил жесток и никого не щадил.
В този ден, когато започнала тази история, мирисът на плячка го довел на брега на реката. Провирайки се през храстите, той видял плачещо дете. "Човешко дете! - възкликнал Шир-Хан. - Какъв късмет! Вярно е , че аз никога не съм ял нещо подобно, но то е толкова апетитно на вид, трябва да е възхитително. Сега славно ще си похапна."
Но тъкмо се приготвил да се нахвърли върху детето, като на пътя му застанали три разярени вълка. "Още една крачка, Шир-Хан, -и ти ще умреш, - казали те. - Тук е наша територия. Махай се!". С три вълка нямало да се справи и той отстъпил, като се заклел да си отмъсти. През това време вълците разглеждали детето. "Бедното! Само в джунглата то ще умре!" - казала вълчицата майка. Обърнала се към другите вълци и добавила: "Аз бих го взела в моето семейство".
Да осиновиш дете на човек не е просто - такива решения не се взимат толкова бързо. Всеки вълк трябвало да изкаже своето мнеие на Големия Съвет на вълчата глутница. Вечерта когато над джунглата стояла пълна луна, цялата глутница се събрака на Скълата на Съвета. Освен вълците тък били и пантерата Багира и мечкока Балу. Той и заговорил първи: "Аз съм съгласен, човешкото дете да остане с нас. На никой няма да навреди".
"Внимавай! - казала Багира. - А какво ще стане ако той после ни предаде? Когато порасне, той може да се върне при хората и да ги доведе тук, за да ловуват". -"Трябва да ни обикне, - казала майката вълцица.- Нека аз да се погрижа за това". - "А аз. -казал Балу. -аз ще го науча на Закона на Джунглата."- "В такъв случай,- казала Багира, - аз съм "за". И така Голямия Съвет постановил да приемат човешкото дете в Глутницата. Вълцицата майка му дала име Маугли.
"Маймуните не са ти приятели, - говорил му Балу. - Не дружи с тях. Те са лениви, невъзпитани и никога не изпълняват обещанията си". - "Може би,- съгласяваше се Маугли,- но те са толкова забавни".
Едва казал това, между клоните се появи маймуна. Тя откъсна кокосов орех и го запрати към главата на Балу -"Бам!" И след миг вече нямало и следа от нея, а Маугли не можал да удъжи смеха си.
На другия ден маймуните се появили отново. Сега те били цяла група. Те дошли при Маугли. "Хайде с нас, - казали му те,- ще ти хареса с нас. Искаш ли да дойдеш в нашия дворец?"
Маугли се замислил - съмненията го мъчели: "А ако Балу е прав, и това е засада?" Но любопитството се оказало по силно - да види развалините на древния индийски град, където живеели маймуните, било негова стара мечта. И забравяйки за наставленията на Балу, той се отправил в път.
Маугли се замислил - съмненията го мъчели: "А ако Балу е прав, и това е засада?" Но любопитството се оказало по силно - да види развалините на древния индийски град, където живеели маймуните, било негова стара мечта. И забравяйки за наставленията на Балу, той се отправил в път.
Засрамилият се Маугли свалил поглед към земята. Но Каа, която нищо не разбирала от нравоучения, възразила: "А аз мисля, че всичко не беше така. Ние славно се позабавлявахме - аз съм доволна. А моя стомах - още повече". - "Благодаря ти, славни Каа, - казал Маугли.- Аз никога няма да забравя това".
В вълчата глутница Маугли го чакали лоши новини. Стария Шир Хан се появил отново по тези места. Но още по-лошо било това, че той успял да всее раздор сред вълците. Старите вълци били на страната на Маугли, но младите смятали, че той трябва да напусне джунглата и да се върнете при хората. Те не знаели, че Шер Хан, иска да разкъса Маугли при първа възможност.
Но пък за това знаела Багира. И тя подсказла на Маугли как да постъпи: "Иди при хората и не се връщай докато не вземеш червено цвете!" На езика на животните червеното цвете, наричали огъня - само от това страшно оръжие можело да се изплаши Шер Хан. Привечер, Маугли тръгнал към селото. Там, без никой да го види, той събрал един съд с жар и го занесъл в джунглата.
Маугли извикал Шир Хан, на Големия Съвет на Глутницата. Виско вдигнал горящ факел, той му извикал: "Шир Хан, аз не се страхувам от теб! Махай се, и не забравяй: следващия път, ше дойда на Големия съвет с кожата ти" Тигърът се обърнал и побягнал. Но това не успокоило вълците, дори напротив - станало още една причина за раздори между стари и млади. Тогава Маугли решил да отиде при хората.
Отначало живота в селото забавлявал Маугли. Той никога не бил чувал толкова много смешни истории за джунглата и животните, живеещи там. Първоначално той се опитал да разсее човешките съмнения, разказвайки за тайните на гората, за това как е отгледан от вълци. Но никой не му вярвал и той се отчаял, и спрял. Все по-често мечтаел да се върне в джунглата. Раздялата с приятелите и майка си, вълчицата била трудна за него.
Отначало живота в селото забавлявал Маугли. Той никога не бил чувал толкова много смешни истории за джунглата и животните, живеещи там. Първоначално той се опитал да разсее човешките съмнения, разказвайки за тайните на гората, за това как е отгледан от вълци. Но никой не му вярвал и той се отчаял, и спрял. Все по-често мечтаел да се върне в джунглата. Раздялата с приятелите и майка си, вълчицата била трудна за него.
Хората му дали да пасе стадо биволи. Маугли се възползвал от това и карал животните до края на пасището, там където започвала джунглата. Там той един ден срещал два млади вълка. "Ти беше прав -... казали му те .- Ние направихме грешката като те предадохме и повярвахме Шир Хан. Стара тигър се оказа коварен. Той уби два вълка. Ако ти беше с нас, щеше да му отмастиш."
Така Маугли разбрал, че може да се върне в джунглата, към живота той обича. "Повикайте Шир Хан тук. - предложил той на вълците - Кажете му, че аз съм сам и че той лесно може да ме изяде. А аз ще се погрижа за нашата среща.." Вълците точно изпълнили искането му. Не минал и ден, като на края на гората се появил един тигър. Като преценил, че Маугли е наистина безпомощен, тигърът се приготвил за скок, но момчето пусна точно срещу него стадото биволи.
Така Маугли разбрал, че може да се върне в джунглата, към живота той обича. "Повикайте Шир Хан тук. - предложил той на вълците - Кажете му, че аз съм сам и че той лесно може да ме изяде. А аз ще се погрижа за нашата среща.." Вълците точно изпълнили искането му. Не минал и ден, като на края на гората се появил един тигър. Като преценил, че Маугли е наистина безпомощен, тигърът се приготвил за скок, но момчето пусна точно срещу него стадото биволи.
Объркани, Шир Хан се втурнал да бяга с всички сили, а Маугли със силни викове подкарал стадото биволи след него. Тигър бил пъргав и бърз, но му на пътя му имало препятствия, които му пречели- големи камъни, паднали дървета ... А на биволите това не пречело - те вървяли направо напред. Шир Хан бил обречен. Стадото го догонило и стъпкало. Шер Хан бил мъртъв и лешоядите вече кръжали над него и се спускали към него. От него нищо не е останало, освен кожа и изпъкнали от страх и ужас очи.
Маугли се върнал като истински герой в глутницата си. Багира, Балу и братята вълци се гордеели с него, и изпълнили сърцето му с щастие. В деня на голямата си победа той заявил, че няма да напусне джунглата.
Художник В.Гуль
Приказка Редьярда Киплинга
