НАЧАЛО  |  КОНТАКТИ  |  ЗА НАС  |  RSS 2.0
ПАНЕЛ ЗА УПРАВЛЕНИЕ
логин :
парола :
регистрация | забравена парола
Търсене:
  Новини на сайта   тук
Начало
 РЕКЛАМА
 ЗА СВАЛЯНЕ
 Апликации
 Картинки за оцветяване
 Детски песни и музика
 Развиващи картинки
 Рамки за снимки
 Аудио приказки
 Презентации за деца
 Онлайн игри
 Игри за оцветяване
 Пъзели
 ЗАНИМАНИЯ
 Апликация
 Хартиени кукли
 Развиващи картинки
 Занимания от хартия
 Играчки от хартия
 Приказки с картинки
 Кутийки за подаръци
 Развиващи игри
 Рисуваме
 Уроци по творчество
 ИДЕИ ЗА МАМА
 Играчки от помпони
 Великден
 Идеи за Коледа
 ДРУГИ СТРАНИЦИ
Облако тегов, метки
 ПОПУЛЯРНИ СТАТИИ
 КАЛЕНДАР
«    март 2017    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
 
   
Хартиени играчки     Направи си сам     Приказки с картинки    

Приказка за деца. Бременските музиканти.

 


Един човек имал магаре. То дълги години добре му служело. Търпеливо носело на самара си дърва за огрев от гората или пълни чували с жито на мелницата. Но ето че остаряло, силите му започнали да го напускат и то станало все понегодно за работа. Тогава господатят му намислил да се отърве от него.
Разбрало магарето, че нищо добро не го чака. Затова един ден побягнало от стопанина си и се запътило към град Бремен. Надявало се, че там ще може да стане градски музикант. Обърнало се да погледне за последен път родното си място и поело по дългия път с клюмнали уши и тежка въздишка. А от очите му се търкулнали две големи сълзи.
Приказки за деца
Вървяло що вървяло, зърнало едно ловджийско куче, което лежало край пътя и дишало с отворена уста, сякаш било капнало от тичане.
- Ей, Шаро, защо дишаш така тежко?- попитало го магарето загрижено.
- Ох, не питай!- отвърнало кучето.- Остарях и от ден на ден отпадам все повече и повече, та не ме бива вече за лов. Господарят намисли да ме затрие и аз си плюх на петите. Но как ще си изкарвам хляба от сега нататък?
- Знаеш ли какво - рекло му магарето,- аз отивам в град Бремен и ще ставам градски музикант. Ела с мен! Все ще оцелеем някак двамата. Аз ще свиря на тромпет, а ти ще биеш барабана. Заедно ще се справим по-добре, отколкото всеки самичък.
Приказки с картинки.
Помислило кучето и се съгласило. Надигнало се и двамата тръгнали по междуселския път.
не вървели много дълго и ето че видели един котарак, който седял край пътя и бил толкова омърлушен на вид, сякаш градушка го е била.
- Каква беда те е сполетяла, Писане, та си толкова оклюмал?- попитало магарето.
- Кой може да бъде весел, когато краят на дните му е дошъл?- отвърнал котаракът.- Остарях вече и зъбите ми се изтъпиха, та предпочитам да седя го печката и да ям попара, вместо да ловя мишки. Стопанката ми реши, че вече съм непотребен и щеши да ме хвърли в реката, та затова офейках. Сега се чудя и се мая къде да ида. няма кой да ме подслони и сигурно ще умра от глад!
- Ела в Бремен - предложило му магарето.- Знам, че си майстор на нощните концерти и можеш да станеш градски музикант заедно с нас.
Идеята харесала на котарака.
Приказки за деца
Тръгнал той с тях и не след дълго стигнали някакъв чифлик. На портата му един петел кукуригал, колкото глас имал.
- Защо се дереш така?- обадило се магарето.
- Утре ще дойдат гости - казал петелът.- Само че аз няма да ги видя, защото чух, че ще ме сготвят на супа. Та кукуригам като за последно.
- Я слушай, Петлье, по-добре избягай! Ти имаш хубав глас и ако дойдеш с нас в Бремен, ще направим чудесна музика! Ние ще свирим, а ти ще пееш.
Това много харесало на петела и четиримата поели заедно по дългия път.
Вечерта ги сварила в една гора и те спрели да пренощуват. Магарето, кучето и котаракът легли под едно голямо дърво, а петелът подхвръкнал на близкия клон. Поогледал се и му се сторило, че в далечината блещука прозорче.
Приказка Бременските музиканти
- Ей, виждам къща!- извикал той на приятелите си.- Може там да живеят добри хора. Може да ни подслонят...
- Може и по някое кокалче да ни дадат да залъжем глада си - размечтало се кучето.
Светлинката ги отвела до малка горска къща. Магарето надникнало през прозореца.
- Виждам богата трапеза и няколко страшни разбойници. Сигурно са ограбили някого и сега пируват - казало то.
- Трябва да ги прогоним!- изръмжало кучето.
Тогава магарето стъпило на прозореца с предните си крака, кучето се покачило на гърба му, върху него скочил котаракът, а петелът подхвръкнал най-отгоре.
Започнали изведнъж да реват, лаят, мяукат и кукуригат. А после с един скок се втурнали вътре.
Приказки с картинки.
Щом чули тая оглушителна врява, разбойниците стреснато погледнали към прозореца. Те с ужас видели някакво страховито многоглаво чудовище, което надало ужасяващ рев и се хвърлило в стаята да ги разкъса.
И нали били суеверни, помислили си, че ги напада зли горски духове, скочили от масата и презглава побягнали към гората.
Тогава четиримата побратими седнали около отрупаната с храна трапеза и добре си похапнали.
Бременските музиканти.
Като се нахранили, угасили свещите и всеки си потърсил място за спане според навиците си.
Магарето, нали било най-голямо, легнало насред стаята. Кучето се свило зад вратата. Котаракът пък си харесал топлата пепел в огнището, където доскоро горял огън, а петелът се огледал за някое високо място.Подхвръкнал на една греда, където му изглеждало безопасно. И тъй като били много уморени от дългия път, скоро заспали.
Бременските музиканти.
В това време разбойниците видели отдалеко, че в кущата светлинките една по една угаснали и всичко вече изглеждало мирно и тихо.
Тогава главатарят ги огледал сърдито и казал:
- Не биваше чак толкова да се плашим. Така де! Нали сме разбойници! От нас трябва да бягат!
Той изпратил един да провери какво става в къщата.
Приближил разбойникът и влязъл предпазливо през вратата. Но било съвсем тъмно, той нищо не виждал и решил да запали една свещ. Съзрял в огнището нещо да просветва и си помислил, че са въгленчета. Това обаче били очите на котарака, което проблясвали в мрака. Като доближил свещта до тях, котаракът изфучал и го одраскал с острите си нокти.
 Приказки на Братя Грим
Разбойникът ужасен хукнал към вратата, но се спънал в магарето. То се стреснало в съня си и силно го изритало с копита. Кучето го ухапало по крака, а петелът, разбуден от тупурдията, запляскал с криле и оглушително закукуригал от гредата.
Разбойникът изхвърчал навън и се затичал към гората с всички сили. Едва си поел дъх и заразправял на другите:
Приказки с картинки.
- Оле-ле! Едва отървах кожата си, братя! В къщата се е настанила една отвратителна вещица! Зафуча насреща ми и ми издра лицето с дългите си нокти. Насред стаята стоеше един таласъм. Той ме удари с огромна бухалка. Друг пък се беше скрил зад вратата и ме ръгна с нож в крака. А през цялото време отгоре вдин съдия викаше "Дръжте разбойника! Дръжте разбойника!" Нямаме работа там! Бягайте да бягаме далече от тая къща!
От този ден разбойниците изчезнали от тези места и никога вече не се върнали.
А четиримата приятели останали в горската къщичка, потегнали я и заживели в нея дружно и сговорно.
Приказка Бременските музиканти
 
Автор Братя Грим



Добавить страницу в закладки:

 


 РЕКЛАМА

Блестящ текст




 ПРИЯТЕЛИ НА ПРОЕКТА
За детето
Детские поделки
Аудиосказки

 ГЛАСУВАНЕ
 

 

 
Начало  |  Контакти  |  За нас  |  cheap servers  |  Тагове  |  Линкове
Copyright © 2009-2013 Zverushka.net  |  Всички права запазени © 2009-2013  |  Design by GlobalNetSystem
При използване на материали указване на източник Zverushka.net и хипервръзка към http://zverushka.net/ са задължителни